Из “Ангелски стихотворения”
1.
Ангелът отвътре е обсипан със звезди
а черен отвън за да потъва
в тъмното без да го виждат.
Когато страшни ветрове
и морски ме раздират
черната гъста безплътност на ангела
става бездна
в мен.
С едно несръчно движение тогава
сред вакуума на падането
и без надежда никаква за светлина
откривам небето; сводесто е
както го знаех
но обгръща в себе си нищото
наместо пинията и снимката
на лятото.
И както от онази лодка
потапях ръка
до лакът във водата
с бързината на отминаващото
търся в недрата на ангела
средоточието на Бога.
2.
Ангелите са небесни проститутки
крилете им галят най-чудати
душевности
владеят тайните на самолюбието
когато наричат листото дърво
и дървото гора.
“Така ни е направил Бог” казват, покланят се
и се разлива светлината като златни коси или смях
шапката си слагат пред гърдите
когато казват сбогом
и влизат в друг свят
по-добър.
Един пиперлив аромат
остава само на перваза на прозореца
и върху езика един вкус на предателство
от божественото.
3.
Излизаше цял от снега
с червено на върха на езичето си
и движения бели
отменящи бялото.
Виж, ми казваше, едно настроение само
е любовта, понякога,
едно влечение към снежинката
когато леко вътрешното се крепи
върху нещо съвсем неустойчиво само за миг...
Малко по малко ще забележиш
че всяка красота е падане
на водата
на листата
на снега...
По-късно беше се умил
и ухаеше на скъпите
небесни сапуни.
В сутерена където живеехме
кучето беше изкормило възглавницата
и ледовете запречваха
всички отвори.
Хвърли се върху мен, бял безтегловен
и бях само повърхност
без никоя от онези вдлъбнатини
където застоява страст,
една добродетел се разстилаше по кожата ми
като мехлем
и се носеше и от мен недоловимият
аромат на нищото.
Чувах сърцето си
приклещено от добротата
и от тюркоазените му очи
капеше в шепите ми
влагата на съчувствието му.
Разликата помежду ни, каза,
и ми погали всичките неизлечими пипала
е в съзнанието.
Крилете свидетелстват
съвършеното отсъствие.
Когато любовта ще бъде
неясен ветрец
отбелязван само като потрепване на лист
и нищо друго
тъмната облачност в душата ти
ще се превърне в сняг
и мека ще се радваш на любовта
до последната й ледена
капка.
В устата ми
мисълта на ангела
е още тяло:
пулсира и избликва
смърт.
Превод от гръцки: Яна Букова