СЛЪНЧЕВА ПРАХ
И детето което лови светлината
във своите прозирни длани
улавя световете които кръжат
във ведрия ден
около неговия поглед
Сенки и слънца кръжат
във промяната на неговото време
което стои но не застива
И тая светлина която се потапя във дъха
когато внася света като млякото
което грее от майчините гърди
се разлага във прашинка видима а толкова незнайна
във обедната тишина
Насекоми рояци ята озвучават
предела на неговата игра
и светлина
И тази слънчева прах която трепти и лелее
във своята безтегловност
това са световете които му ги дарява
мисълта неясна но жива която вече оросява неговото чело
Пред него се изправя голямата загадка на простора
към която тепърва уплашен но жив ще простира
своите длани прозирни
които сноват
между празнотата и света
Превод от македонски: Роман Кисьов