Гьокченур Ч.: Паметник на безцелния смисъл
ПАМЕТНИК НА БЕЗЦЕЛНИЯ СМИСЪЛ
(Докторът отново попита – на какво ти прилича това петно? Посегнах сякаш да изтупам пърхота от издутите му рамене и отскубнах значката на ревера му „Асоциация на лекарите”, убождайки върха на показалеца си и давайки на кръвта да капне върху страницата.
Казвам, прилича на това. Не е работа, казва, почиствайки очилата си с краищата на незагащената риза, ако искаш да излезеш, трябва да използваш думи.)
Петното е разрязаният мозък на антилопа,
градска карта, навита преди мастилото да изсъхне,
дърво, привито от векове вятър,
нещо, което ни напомня лимитите на собственото ни разбиране, нещо,
недосегаемо между дървото и вятъра,
паметник на безцелния смисъл на съвпаденията,
белег, който се появява веднъж годишно,
фотокопие на смачкана снежна пеперуда, образът, използван от анархистите
за тяхното въображаемо знаме развяно за първи път при въртящата се ложа на дервишите
детайл от детайла в карикатурата на Оуз Арал,
пурпурният родилен белег на шията на онази сестра,
опитвайки се да запише всяко нещо, което казвам,
дизайнът на корица от новата книга на Енис Батур, Антология на безцелността,
нощно намокряне, татуировка на големия взрив, теория за бръчките, черен поглед,
сянка протегната под изсъхналата безстеблена хризантема притисната
между страниците на книга
така че използвам думи
но на думи не може да се вярва днес
петното е почитайки закона временно, неповторима красота
и все пак искам да изляза, да пиша,
когато казвам „аз”, нямам предвид Ахмет Челеби, смъртен край, жужащо море
празен обект,
или моя скрит субект разкрит оприличавайки неща наистина не-прилични.
Превод от английски Цветанка Еленкова