Антоний Димов: тя е жена
. . .
тя е жена
която влиза в леглото
с обувките
и пълни главата с щъркели
разказва приказки
за копчета
и котки
кучета гнезда
и други истини
по пътя
и завивките
съблича и облича
преобръща и целува думите
по пръстите
и устните
по тялото и словото
тя милва
всичко в мен
без рими
тя ръмжи и мърка
а пък аз държа
на ритъма
на нея
и на хепиенда