Иван С. Вълев: Тук
Тук
Малката провинциална гара
в два часа следобед
не е никаква покана за пътуване –
с ръждясалите коловози,
обраслите с трева перони,
излязлото от ритъм
разписание и пияницата, дремещ
край чешмата с неподвижна капка,
незабележима
от експреса,
който преминава,
но никога не спира
тук.