Райън Ван Уинкъл: Апартаментът
АПАРТАМЕНТЪТ
Нашите нови стени,
празни в здрача,
висят като чаршафи
преди разсъмване.
Стърчи един пирон
до печката на който
може да виси тиган ако
стените издържат. И
старите наематели са оставили огледало
в спалнята което гледа обратно на
втренчените стени с тънки пукнатини
като на ваза в мазето на музей.
Има кафяви петна
в кабинета; шоколад, кръв
или лайно, не знаем какво
ще ни се случи тук или какво
ще се слегне по наети стени
или дали нищо въобще няма
да слегне. Тъкмо се преместихме
и вече сме горчив
плод в устата на другия,
хапем се за снимки,
положението на масата, мястото
на леглото. Апартаментът е община,
срещу която не можем да се борим. Затова
се обръщаме един към друг като адвокати,
а стените да зяпат. Има огледало
за гледане, пирон за висене.
Нашите неотворени кашони се крият в ъгли
и килери като бити деца.
И ние ще махнем кръвта
от стените и праха
от рафтовете. Имаме една година
заедно на място което
е празно в здрач и се усеща като мъгла
вътре между нас,
и, Боже, утре
ще живеем тук.
Превод от английски: Анджела Родел и Иван Христов