Матея Матевски: Трева
ТРЕВА
Хвърлих семето със силен размах нашироко
от изгрева към залеза
и земята се застла със жълтите зърна
като трапеза поръсена с брашно
После чаках като твореца на света
да изгрее злакът
Но тогава придойдоха мравки
черни петна върху бяла роба
да влекат тревата
във дупките
и птичите ята
долетяха
на двора
Пъдя ги плаша ги замерям ги
във трема заслонен
Но как е възможно да се опази това
което си посял с любов когато
става прехрана за други
И тогава започвам ново семе да хвърлям
пред отчаянието на пролетта
защото все пак нещо ще остане навеки
да се извиси над смъртта
дори да е заровено във нейното сърце
Превод от македонски: Роман Кисьов