Историята
Историята не се развива
като непрекъсната верига
от метални халки.
Много от халките не издържат
в определен момент.
Историята не съдържа
преди и после,
в нея няма нищо,
врящо на бавен огън.
Историята не е дело
нито на онзи, който мисли за нея,
нито на онзи, който я пренебрегва. Историята
не си проправя път, упорита е,
ненавижда малкото, не продължава напред,
нито се връща назад, не следва коловоза
и посоката й не е по разписание.
Историята не оправдава
и не обвинява,
историята не се сближава,
защото е отвън.
Историята милувки или удари с камшика не раздава.
Историята не е съдник
на нищо, което ни засяга. И фактът, че го знаем,
не я прави нито по-вярна, нито по-справедлива.
Историята не е булдозер,
помитащ всичко по пътя си, както я наричат.
Тя оставя подземни проходи, крипти, дупки
и скривалища. Все има оцелели.
Историята дори е доброжелателна: тя разрушава
колкото се може повече: ако прекаляваше, със сигурност
щеше да е по-добре, но историята едвам смогва
с новините и не изпълнява всички отмъщения.
Историята стърже по дъното с тук-там
прокъсани мрежи
и все някоя риба й се изплъзва.
Понякога се среща ектоплазма от
оцелял, но той не изглежда особено щастлив.
Той не осъзнава, че е спасен, никой не му е казал.
Останалите в мрежата вярват, че са
по-свободни от него.
Превод от италиански: Наталия Христова