Чарлз Симич: Моите обувки
Моите обувки
Обувки - тайното лице на вътрешния ми живот:
две зинали, беззъби усти,
две частично разложени животински кожи,
миришещи на миши котила.
Брат ми и сестра ми, които умряха при раждането,
продължават съществуването си във вас,
направлявайки живота ми
към тяхната непонятна невинност.
Какъв смисъл имат книгите за мен,
когато във вас мога да прочета
Евангелието на моето житие на земята
и да видя дори отвъд нещата, които предстоят?
Искам да разглася религията,
която създадох върху вашата истинска смиреност
и странната църква, която строя
с вас, като олтар.
Аскетични и обичливи, вие ще пребъдете:
мили към воловете, светците, към прокълнатите,
с вашето нямо търпение издигате
единственото истинско мое подобие.
Превод от английски: Пейчо Кънев