Ацо Шопов: Дълго живея на това място
ДЪЛГО ЖИВЕЯ НА ТОВА МЯСТО
Дълго живея на това място,
под което бликат планински извори
и децата ловят пеперуди,
а боровете в онемяла възвишеност
разлистват тишината на вековете.
Дълго живея на това място
и постепенно почернявам от времето.
Виж, казвам, виж какъв си:
не можеш да се познаеш.
Някога тези очи бяха дълбочини,
в които се гмуркаха твоите желания
като жерави в слънчева светлина,
а сега са само две сухи долини
за пренощуване на случайните дъждове.
Някога тези ръце бяха орачи
във рохката земя на твоите лутания,
а сега приличат на върбови пръчки –
безродници чаталести над водата.
Някога, казвам, и ти като децата
си играеше с пеперуди в ръката,
а от техния златен прашец
цъфтяха вишните в твоята градина.
Защо беше толкова невнимателен,
че позволи всички да умрат между твоите пръсти,
защо не проумя, че най-голямата мъдрост е това
да имаш една жива пеперуда от твоето детство,
една топла звезда на дланта,
която ще освети това място,
това място, където дълго живееш самотен,
дълго живееш почернял от времето.
Превод от македонски: Роман Кисьов