***
Случва се ето така,
в обикновен юлски ден.
Докато режа диня и
пръсвам сърцето на лятото,
в ръцете ми,
изпод кората,
бликват
детството
и бостанът на дядо
с дините върху които
с ножче бележеше буква
(Ц срещу злосторници
Ц за да се пази)
звукът от почукване
(дали е узряла)
шепата
с която ми поднасяше вечер
сърцето си
в най-крехките резенчета
щурците цикадите
преди да започна да чувам себе си
след него и краят му в лятото на 90-та
страхът
и някой ми казва
че който не е виждал как умира човек
страда от злокачествена девственост
(Едно изпуснато по невнимание приятелство гледа оттук).
после българският модел
и Стратиев с онова писмо до Канада
и емиграциите ни
островите и скривалищата
и пробождането в сърцето отново
нетърпеливо опитомяваното усещане
да си все тук
да си все
да си
сладостно лепкаво
кървавочервено
(Трябва да се измия веднага веднага)
Накрая изтича.
Всичко изтича.
И всичко,
разбира се,
в скоби.
(Простете бездарните повторения).
Извън тях
рязането си остава
чисто удоволствие.