Ганчо Савов е роден през 1930 г. в гр. Перник, но израства в гр. Дряново и София, в семейството на музиканти, художници и литератори. След преврата през 1944 г. единият от чичовците му е разстрелян, а баща му е преследван от властите.
Славистичното си образование получава в бивша Югославия. Отначало работи в изд. “Наука и изкуство”, а след това до 1973 г. завежда културния отдел на в. “Народна младеж” и е редактор и в литературния в-к “Пулс”. Член на СБЖ от 1964 г. Едновременно е сътрудник в Института за балканистика на БАН. През 1973 г. работи в Института за съвременни социални теории на БАН. Има квалификации във Полша и Чехословакия; престоява дълго в Югославия, проучвайки литературни проблеми, взаимните ни културни връзки и пр.
От 1974 до 1985 г. е в политически затвор, репресиран от комунистическия режим с обвинение в шпионаж и защото се противопоставя на сътрудничество с Държавна сигурност. За него се застъпват безуспешно Аmnesty Intertnational и ПЕН-центърът на Словения. След излизането си от затвора, до падането на режима на Т. Живков е в изолация, препитава се като работник, но публикува в печата под псевдоними.
След реабилитациите си и амнистиите (реабилитиран е поименно и от Парламента, като „неоснователно репресиран”) Г. Савов работи във вестниците “Нова екополитика”, “Балканите днес”, „Радио България” и др.
В края на 1994 г. става главен редактор на списанието за чуждестранна литература “Панорама”, а по-късно е избран и за председател на Съюза на преводачите в България (до 1998 г.). Член е още на писателски организации у нас, на Българския ПЕН-център, на Асоциацията на интелектуалците “Кръг 99” в Сараево (където пребивава много пъти по време и след конфликта), както и на други наши и международни организации на интелектуалци. Не членува в политически партии и организации.
От 1997 год. Г. Савов е хоноруван преподавател в катедра “Славистика” на Филологическия факултет на Великотърновския университет по съвременни южнославянски литератури, странознание и културна история на южните славяни, теория и практика на превода и словенски език.
Основните теми на творчеството му са южнославянските литератури, култури и страни. Автор е на книги, литературни изследвания, издадени у нас и в чужбина; публицистика; университетски помагала; преводи на славянски автори в България и на български автори в южнославянските страни, художествени творби,на преводи от южнославянските езици и т.н. Г. Савов е награждаван за своята дейност у нас и в чужбина.
Поезия
Преводи
Едвард Коцбек: Господари вече няма
Славко Михалич: Майсторе, угаси свещта