Живка Балтаджиева: Без заглавие
***
Една дума в моите вени има, една дума зима,
съсирек,
който напредва и напредва. Лист
наноструктурирано черно злато,
което поглъща всичката светлина. Една дума,
нуждаеща се от ласка, една дума аутист. С кървящо чело
блъска стените, блъска. Сините рамки
на сега, на спомена и въображаемото изчезват
в нейната болка. Само змията
все тъй се стрелва, жълта светкавца мълниеносна
на прага.