Чарлз Симич: Райски мотел
Райски мотел
Милиони бяха мъртви, но всеки бе невинен.
Стоях в стаята си. Президентът говореше за войната,
като че беше магическа, любовна отвара.
Очите ми бяха разширени от почуда.
В огледалото виждах лицето си,
като двойно-върната пощенска марка.
Живеех добре, но животът беше ужасен.
През този ден имаше толкова много войници,
толкова много бежанци препълваха пътищата.
Естествено, всички те изчезнаха,
след един кратък момент.
Историята облиза ъгълчетата на кървавата си уста.
По платения канал, мъж и жена
си разменяха гладни целувки и разкъсваха
дрехите си взаимно, докато ги гледах
с изключен звук и стаята беше тъмна,
освен екрана, където цветът имаше в себе си
твърде много червено, твърде много розово.
Превод от английски: Пейчо Кънев