Силвия Чолева
Силвия Чолева (1959, София) е писател, издател и журналист.
Първата ѝ книга „Старо огледало“ е към самиздатското списание „Мост“, списвано преди 1990 от Едвин Сугарев. След това има публикувани шест стихосбирки: „Детето на глухонемите“ (1993, Награда за дебют „Южна пролет“, „Вход“ (1996), „Внимателно“ (2001), „Картички“ и „Писма“ (общ проект, 2007), „От небето до земята“ (2015), две книги с поетична проза: „Отиване Връщане“ (1997, 2020), „Зими и лета“ (2001), един роман „Зелено и златно“ (2010) и книга с разкази „Гошко“ (2013), „От небето до земята" (2015). Има поставена една пиеса „Ела, легни върху мен“ и три радиопиеси, излъчени в БНР: „Името, твоето име“, радиовариант на „Ела, легни...“ и „Авариен изход“. Поезията ѝ е превеждана на различни езици, участвала е в литературни фестивали.
Носител е на Националната награда за поезия „Иван Николов”, на наградата „Хр. Г. Данов” за представяне на българската литература; на почетен знак "Златен век" печат на Симеон Велики на Министерство на културата и др.
Работи в Българско национално радио, програма „Христо Ботев”, където води предаване за култура. Била е редактор на списанието за българска литература „Сезон” заедно с поета Иван Теофилов, по-късно е гл. редактор на „алтера” - списание за пол, език и култура и редактор в „Литературен вестник“. Водила е хумористична рубрика във в. „Стършел“ и рубрики за книги в различни издания, както и рубриките „Без покритие“ и „От небето до земята“ (заедно с Марин Бодаков) в предаването „Библиотеката“ на БНТ. Преподавала е в СУ „Св. Кл. Охридски“ и в НБУ.
Сценарист на късометражния филм „Майка ми“ под режисурата на Светла Цоцоркова с премиера на София филм фест през 2005.
През 2012 г. основава заедно с Иглика Василева и Калоян Игнатовски Издателство за поезия ДА.
Поезия
За романа "Зелено и златно" (2010)
За книгата с разкази "Гошко" (2013)