Ацо Шопов
Ацо Шопов е едно от най-големите имена в литературата на Република Македония, безспорен класик на съвременната македонска поезия. Яркият му поетически талант се утвърждава в средата на 20 век, в рамките на бившата Югославска федерация, а скоро след това получава и широка международна известност. Считан е за един от основоположниците на модерната македонска литература.
Роден е на 20 декември 1923 г. в Щип (Р Македония). Участвал е във Втората световна война още като гимназист, а след нейния край завършва философия в Скопие. Бил е редактор на литературни списания и вестници. Дълги години е бил главен редактор и директор на издателство „Македонска книга”.
Той е един от първите членове на Македонската академия на науките и изкуствата (от 1967 г.), и член-кореспондент на Сръбската академия на науките и изкуствата. Заемал е длъжностите: Председател на Дружеството на писателите на Македония, той е първият Председател на Съвета на Стружките вечери на поезията и един от основателите на този престижен световен фестивал, Председател на Дружеството на писателите и на литературните преводачи на Югославия, и др. В периода 1972-1976 г. е бил посланик на СФР Югославия в Сенегал. Лауреат е на най-престижните републикански и федеративни награди.
Приживе Ацо Шопов издава 13 поетични книги – първата „Песни” излиза през 1944 г (първата следвоенна книга от македонски поет), а последната „Дърво на хълма” – през 1980 г. Заедно с антологичните, Ацо Шопов е автор на над 30 поетични книги в Р Македония, както и на 12 книги с избрана поезия на чужди езици – на английски, френски, немски, испански, руски, румънски, унгарски, латвийски, словенски, сърбо-хърватски... През 1994 г. със знака на ЮНЕСКО в Париж е публикуван антологичен том на Ацо Шопов (Anthologie Personnelle, UNESCO / Actes Sud, Paris, 1994) като част от представителната колекция на ЮНЕСКО, която включва световни поети и Нобелови лауреати за литература. Публикувани в голям брой антологии и списания, неговите стихове са преведени на английски, арабски, беларуски, български, гръцки, испански, италиански, китайски, латвийски, полски, румънски, руски, словашки, словенски, сърбо-хърватски, турски, украински, френски, холандски, чешки и др.
Превеждал е Шекспир, Корней, Ростан, Леополд Седар Сенгор, Отон Жупанчич, Мирослав Кърлежа, Изет Сарайлич, Драгутин Тадиянович и др. Превеждал е на македонски и поезията на Никола Вапцаров.
Почива на 20 април 1982 г. след дълго и тежко боледуване.
През 2013 г. по повод 90-годишнината от раждането на поета е публикувана единствената негова книга в България до този момент - „Раждане на словото”, избрани стихотворения в подбор и превод на Роман Кисьов (изд. „Авангард принт”, Русе).
Поезия
