ЗЕМЯ ОТ КРЪСТ
Славя съществуването твое и мое.
Изгрева на слънцето славя
и не мога току така да ходя.
Столетия тук са чакали мене –
със тях да поседя.
Аз съм гръмотевица на хиляди аз,
мощ на покоя и тишината,
глас, който опява и освобождава мъките.
Ако се разплаках, понякога плачех,
за да се доизплачат недоизплаканите в нея,
не заради себе си. Аз пея за влюбените,
които са неми.
Славя бъдните предци – децата
и на нива и на бойно поле славя
преплетените корени и камъни,
силите на растежа.
Поделям къшея хляб със народеца
край трапеза на празник.
Два горещи дъха са завързани на кръста.
Кръстът не е жена, но бог.
Превод от македонски: Роман Кисьов