Георги Карев: Балада за Юда
БАЛАДА ЗА ЮДА
Когато спря дъждът и мълнията сетна
отекна надалече и замря,
безумец някакъв въже през клон преметна
и примка си направи, но се спря.
Кесия в пазвата си той усети,
извади я, замахна като в сън
и трийсет нови сребърни монети
далече разпиляха своя звън.
Тогава Юда бързо се обеси -
от себе си избяга във смъртта,
но тези трийсет сребърника - те се
търкалят и до днеска по света.
Ту спотаят се някъде зловещо,
ту с нова сила нейде прозвънтят,
че сребърник се крий във всяко нещо,
с което на предател заплатят.
Развръзката е все една и съща
и към Голгота тръгва пак Христос,
а Юда своя сребърник превръща
в поредното си звание и пост.
Но знай, предателю, че на земята
от всички да изглеждаш по-щастлив,
обесеният Юда ще се мята
във твойте сънища, безкрайно жив.
Потънал в пот, по колене ще лазиш,
но все ще те пресреща онзи клон,
щом някога си дръзнал да погазиш
човешкия и Божия закон.
И тоз кошмар - без отдих, без пробуда,
ще те прегръща всяка нощ - дорде
в една дъждовна нощ самия Юда
конопено въже ти подаде...