изпитания на стила
Той беше поетът, който написа „някои жени
приближават щандовете, отрупани с плод,
предизвикателно (без в това да личи упрек
или възхищение. Както вероятно не би упрекнал
траекторията на Марс или не би пожелал
Венера в спалнята си). А в следобедните часове,
които винаги свършват внезапно и без следа
(както се изпарява шофьор от произшествие,
сварен любовник или както се изпарява вода)
събират отделените при ресането коси
като акт на автотония. Виж, при мъжете
този знак е по-категоричен. Той не поражда нищо.”
Отдаваше се на потайни връзки и на тях
поверяваше живота си, крехката стабилност
на сетивата. Към края едва различаваше
пеенето на чайника от свирукане под прозореца,
котка от улична кофа, цвете от хълм.
Оплиташе се с оперни прими, извисяващи
горестта с глас. С библиотекарки, удължаващи
срока на недовършени книги. С месарки,
режещи тлъсти парчета от червени гърди.
С жени в бели престилки, лекуващи
незаченатите му деца и него самият
от отчаяние. Отчаянието от добродетелта.
Носеше се по гръб с бавни загребвания.
Въртящите се ръце напомнят параход по Мисури
с успокоителните отблясъци над премрежените очи.
Слънчева ода превзема ушите, изтрива звука.
Над указания за дълбочината, нанесени
с червена боя, краката следват хореографията
на задуха. Вода в тялото и вода наоколо.
Отминало е обаче времето, в което застоялата вода
е била удачна утроба. Сега всичко изтича бързо –
като въздух от гума, която криволичи в храстите,
като кръв от нос, като издърпана тапа.
Празният басейн е препълнен с плътта на миналото.
В живота на мъжа, казваше, настъпват времена,
в които отново се връща към невинността. Тогава
за него майчин корем е всеки нов ред, всяко умело
забравено знание. Неудовлетворения потенциал
на жестокостта също замества молитвата. Времена
(премерени от друг), в които сърцето е заменено
от неутроните на делящи се клетки, от паразити
с мудни пипала. Времена, в които от очната кухина
надниква само мракът на калта.