Пейчо Кънев: Моите врагове
МОИТЕ ВРАГОВЕ
По У.С. Мъруин
Моите врагове се плъзгат мазно като змии
в тълпата
Те са смъртта облечена в палто от усмивки
Моите врагове са част от войната в която
зарязват врага за да убият приятеля
в окопа
Моите врагове продължават да живеят
необезпокоявани в тъмнината
тихо те вдишат и
издишат
Моите врагове се задушават от неизвестността
преследваща ги навсякъде
по седемте континента и
земята се страхува да им произнесе имената
Изригва ли Кракатау – това са техните овации
клати ли се Япония, аплодисментите в душите им са бурни
Моите врагове без лица живеят в камъка
в словото на водата опитват да заговарят
вечността, преди да са станали прах
Моят голям враг има много имена нощем
излиза да ги репетира
Моите врагове не са били обичани
със ситните стъпчици на японски проститутки
те влизат от стая в стая
В тези празни къщи те са съсиреци из коридорите
Моите врагове са излезли от фабриката за
хартия където аз произвеждам кибрит
за хартиените им сърца
те са кошмарите на хората, които сънувам
в нощите когато душата
си взема почивка
Моите врагове в сънищата си летят
в небесата
кокаиновите линии на самолетите са техните усмивки
Моите врагове изговарят думи като червеи
които дълбаят дълбоко в пръста на пустата земя
и те се лутат слепи
Сутрин слънцето изгрява за сенките им
Накрая кожата им ще залае пръстите им ще разцъфнат
под надгробните камъни
без имена