ОБВИНЕНИЕ
На Георги Мицков
Сигурно усети сянката
на залеза, когато каза:
Ще доживея есента,
повече – едва ли?
Стана тъжно и неловко.
Започнах дните да броя.
Нетърпеливо се оглеждах –
ще се сбъдне ли предчувствието.
Какво предимство –
да вещаеш края си. Слял се
с чудото от разстояние.
Но есента отново дойде.
После и снегът – стана бяло.
Тогава ще се срещнем.
Не позна, приятелю. Не знам
дали разбираш упрека.
Спомняш ли си казаните думи?
Ето, виждаме се, сега и тук.
Живи сме като преди.
И още по-обикновени.