Привечер
Привечер, на колене цветовете
и как умираш без зеленото, твое
по рождение.
Очите ти жълти горещници,
прегорена реколта годините ми.
И да бяга малкият таралеж, няма спасение,
бодлите растат навътре.
Питомна вечер
проблейва като изгубена овца,
приближава града и сменя кожа,
куче или котка
с настръхнала козина
под толкова много колела.
Какво търсиш тук, душа пелтечеща,
далеч от пасищата на родината.
Приятелите падат от високи балкони
в белия памук, който ги поглъща.
Превод от гръцки: Яна Букова