ПРИБОРИ ЗА ХРАНЕНЕ
В апартамента под мен, на петнадесетия етаж, живее жена. Сама. И аз живея сам. Винаги се старая да не я безпокоя. Ходя тихо, не слушам музика, дори не си говоря на глас, макар че понякога наистина ми се иска да си побеседвам. Ако направя погрешна стъпка, ако вдигна шум, за нея това може да се окаже непоносимо. Тогава тя се изстрелва до прозореца, отваря го и изхвърля целия комплект прибори за хранене, който й е под ръка. Покрай стената петдесет метра надолу летят вилици, ножове, лъжици, лъжички, дори дървени бъркалки, ножици за кости и по някой и друг тиган. Вече виждам някоя вилица, забодена в нечий врат. Всеки път очаквам до мен да достигне писък. Кога да е, няма да се размине без него, без нечий болезнен вик, без стон. Сърцето ми спира да бие, докато от асфалта долита дрънчене, и отново възстановява ритъма си едва след като се уверя, че отдолу не достига никакъв глас и че на случайния минувач още не му е писано да бъде улучен в главата, в плещите или в раменете.
Естествено другите съседи, изплашени, викат полиция.
Полицията идва и чука на вратата ми. Аз отварям и полицията ме пита дали от моя прозорец е хвърлен комплектът от прибори в двора, чак долу, с огромна вероятност да убие някой минувач или дете, заиграло се под блока. Отговарям високо, че днес нищо не е излитало през моя прозорец и после безмълвно, отначало колебливо, им соча с показалец долния етаж, а показалеца на другата си ръка слагам на устните си.
Съжалявам, че издадох жената под мен, независимо че така може би предотвратих престъпление срещу някой невинен, може би дори срещу някое бебе в количка, но нямах изход, защото още вчера хвърлих своя комплект прибори през прозореца. Утре ще трябва да си купя нов. За да се откупя пред нещастната жена, ще купя един и за нея.
из „Прочетено в очите ти“
Превод от сръбски: Русанка Ляпова