МОЙ СТОГОДИШЕН ПРИЗРАК
стои буден с мен, когато токът спира
разказва за пъстървата в езерото на Ънки,
дървената къща, изгоряла на хълма.
Той казва, че познава интимно всяко
стръкче трева. Носеше една шапка
за Гризуолд, друга за собствената си нива,
възможностите на века наредени;
безкрайна нишка рибарски гьолове. Но
те никога не изпреварваха моя призрак -
той ги приемаше като крави, една по една,
никога не ламтеше за цвета на пъстърва
в гьол на миля далечина.
Знаеше от дима в небето
Госпожа Джонсън правеше вечеря, и, през март,
когато се появиха свещите,
знаеше, момчето на Боби беше починало.
Моят призрак ходеше само в един бар,
където собственикът не му разреждаше напитките
и където не изпитваше нужда да крие своята проядена шапка,
своите изтъркани дрехи, или че не е изкъпан като бебе.
Моят призрак ми разказва, че беше време, когато гледаш навън
и не виждаш щанд за сладолед. Че можеш да седиш
цял живот на своята веранда без никога да мислиш
за Китай. Понякога виждам моя призрак
да носи букет слънчогледи на жена си
и всичко изглежда толкова просто.
После, понякога, е тъмно,
той тъкмо се прибира от работа и Гризуолд казва
те няма да му вдигнат заплатата. И дори още тогава
токът спираше, дълги нощи, когато нямаха керосин.
И моят призрак опитва да ме спечели за по-прости времена:
тревата мека, безкрайна
нощи без лампи,
вирове от пеещи щурци.
Превод от английски: Анджела Родел и Иван Христов