не са ми чужди
трикраката реалност на прогреса
и петте му петопръстия
вторачени в теб
и твоята бутилка
в погледа ти
концентриран
в чашата
на масата
във ъгъла
на стаята
и на момичета
съм посвещавал стихове
на вази и цветя
и на реалности
извънсюжетни
също преднамерени
и на страстта по утрето и утрото
на всички нощи след
които
все така
не са ми чужди