ШЕПОТ НА АРОМАТ И ВРЪХНИ НОТКИ
Аплодисментите, предназначени за последния бис затихват. Празните столове в клуба се множат. Сцената се съблича уморено… Приятелката й се промушва зад кулисите, за да си проведе интервютата, а останалата бира в бутилката ще утоли сухотата на чакането й. Закъсняха и имаше места само на бара. Досадно е да остава сама сега. Все едни и същи еднопланови типове подмятат все едни и същи реплики. Слиза от високото столче и се изненадва за пореден път на устрема на Нейно Величество Публиката да се върне мигновено към обичайния си график след зрелището, да бърза да превърне отново каляската в тиква. Тук е различно, ваканция и са разрешени всякакви превъплъщения, но и те не предразполагат посетителите достатъчно, за да се измъкнат от доспехите на предвидимостта. Изоставените маси приличат на отчаяни любовници с размазани по страните им следи от бивша свежест…. Когато е така пусто, усеща тревогата, че ще се случи нещо извън монотонната тишина на съществуването. В целия бар не е останал никой. Само една привлекателна жена седи откъм късата страна на Г-образно канапе. Задържа погледа си върху нея с неизречения въпрос дали може да приседне в края на дългата страна на канапето и да пребивават заедно в отегчението. Получава съгласие, изразяващо се в прихлупване на клепачите й като на бавен каданс. И двете са изтощени от привикването към наложената бърза смяна на реалностите: едната - озарена от музика, другата – наситена със смесен мирис на полепнал дим по дамаската на меката мебел, на мариновани в алкохол плодове и остатъчни изпарения на бира. Настанява се в полугръб. Не извърта главата си, когато приближават двамата мъже. Това е и тяхната маса. Отишли са за по още едно питиe. Те също чакат приятелка да вземе интервю отзад, зад сцената. Жената продължава да мълчи, докато мъжете активно общуват. Заслушва се в разговора им, единствено за да промени за себе си скоростта, с която ще се отцедят следващите минути.…По-младият глас е дрезгав, припрян, говори на диалект. Подобна необяздена първичност често разкрива неподправен талант. Потвърждението не закъснява. Говорят за неговите картини, спечелил, успял, отличили го….. Другият, другият прави все по-голяма пробойна в енергийната защита на гърба й, която е надянала за всеки случай. Разтваря я естествено в наситения пурпур на баритона си, с вкус на черна череша, аромат на касис и връхни пикантни нотки; моделира ефира с думите си като наслагва и отнема интонации. Флиртува с линейността на времето и уж примирено въздъхва. Леката въздушна струйка е извъртяна към нея и безплътно облизва върха на ухото й. Рано е да се обръща. Любопитна е какъв процент на припокриване ще има между реалния човек и образа, който скицира във въображението си... Новата тема, която подхващат е вече архитектура – нейната специалност. Той излива компетентността си пълноводно… или вторият опит за привличане на вниманието й е успешен. Победата в тази игра безспорно е негова и тържествува със знанието, че може да назове цената и въздействието на диамантено-синия си взор, от който не убягва и най-малкия детайл. Двамата искрят в едновременен смях.
- Работата му е да открива формите, заключени вътре в камъка, и да им прелее от себе си първия дъх, когато ги освободи, научава тя.
- Работата й е да предостави място на въздуха в пространството, притиснато от недружелюбни форми, и да ги благослови с хармоничен съвместен живот, научава той.
Разменят вежливи усмивки, последвани от визитки. Той щял да заминава на следващата сутрин. Настоява тя да отиде да види творбите му, гостуващи тук, в града. Ще обсъждат надълго, когато се върне и тя, нали?! „Да”-то й е автоматично. Приятелките им пристигат и внасят светско оживление с коментари за и от музикантите. Решението на шестимата е да пропътуват остатъка от нощта заедно; да седнат някъде близо до морето, близо до илюзията за не-обвързаност с тук и сега, както се полага на измъкване a la Худини от фунията на ежедневието………
………………………………………………..
Майка й изтлява, но все още успява да се държи за къщата и семейството. Диалозите й с леглото трайно обезцветяват дните й, доближавайки я до крайната дестинация на предизвестения маршрут. А Тя е на 16 и съществува чрез копнежа по поставяне на начални точки. Опъва вината за безсилието си като траверса между паралелните светове, в които пребивава, за да гарантира успоредността им. Знае, че те могат да се срещнат само ако са нарисувани в перспектива…. Ходи в Компанията, защото така правят всички. Присъства, за да избяга от болната безсловесност у дома. Сяда винаги в полугръб и слуша разговорите им, които оголват нереализираните взаимодействия в тийнейджърските отношения. Млад мъж узрява аристократично преди останалите с гранатовия си бас, с аромат на черна боровинка, вкус на смокиня и цветист нюанс на розмарин. Тя оставя гладна мисълта за предстоящата изненада на отсъствията му. Похват, посредством който предизвиква още овации при следващото си появяване……. Компанията съставлява твърд процент от фенове на The Beatles. Предишната година John е поел по своя не-известèн маршрут. Правят помен в негова памет. Тревогата я обзема, когато лъжицата потъва без глас в свареното жито. Обича да яде жито. Не обича тишината, с която се сипе снега на пудрата захар отгоре му и после се разтваря. Бърза да се прибере. Той я догонва в асансьора, за да й даде да яде от ръката му и да скъси мълчанието между тях…. Дните до Нова Година се стопяват със и без сняг. Последните фойерверки, които наблюдава майка й, са вероятният финал, точката на сложно изречение, съставено от подчинени на обстоятелствата намерения. Съжалява, че отива след полунощ в компанията, защото изглежда само пренебрегнатият алкохол е останал трезвен…….. и Той, който не е пропил празника в очакването му. Хваща я за ръката и я повежда навън. Спира там, където се пресичат светлините от уличните лампи…. Заминавал след 2 седмици, вероятно никога повече нямало да се видят; не иска нищо от нея, а само да открадне за себе си тази блестяща нощ, в която да извади с топлината на дъха си вкуса на малини от устните й и нотките на ванилия от върховете на пръстите й. Слухът й е отзивчив и Тя тананика напева на снежинките докато изработват безценна тиара в косата й…..
Не следва промяна в разписанието, което вече й е известно. Той заминава точно по график след 2 седмици. Майка й поема към необятността също по график след още 2 седмици. Тишината в нея се оказва невъзможна, а непредвидимите маршрути превръща в колекционерска страст.
…………………………………………….
Понякога се заслушва, когато пада сняг, но не си прави труда да намали звука на радиото. В неговата кутия е музиката, която неутрализира битовизма на делника. Възможно ли е някъде, точно в този момент, съвършени шестоъгълни ледени кристални форми да изграждат корона в косите на някоя девойка. Със сигурност не е косата на дъщеря й. Замина отдавна на място, където вали само дъжд…Мобилният й просветва обеззвучен. Отговаря колебливо, защото устройството не разпознава изписаната на екрана комбинация от цифри. Лъхва я аромат на касис, заедно с тревожността от предвидимо случване. Отказва срещата с оправданието, че времето е неподходящо; може би като спре да вали, ще поговорят…..нека е другата седмица…
Пролетно по февруарски е, с нахално слънце и песен на капчуци. Срещат се за обяд в непретенциозно заведение.
- Да, отишла е на изложбата му, тогава, когато есента закъснявала. Разгледала е шестоъгълната дантелената скулптура от бял мрамор, изтъкана от преплетени женски тела. Развълнувала се е, разбира се.
- А забелязала ли е, че всички лица на телата са с нейния образ?
- Забелязала е, разбира се.
- Сънувал я преди да я срещне. Схванал, че не е искала да се обърне да се запознаят преди да го е нарисувала във фантазията си.
- Видяла го с гърба си. Не се учудила, че изображенията съвпаднали съвсем….
Не усещат изнизването на половин денонощие пред една и съща тъжна маса с рамазани следи от гримиран позитивизъм. Само комплексният аромат на черница, шоколад и тютюн в бутилките Каберне совиньон отбелязват часовете. Разделят се на улицата с ясното съзнание за паралелността на тротоарите, по които се движат. Крайната точка на събирането на успоредността им е илюзорна като в рисунка с перспектива. Догонва я с няколко крачки и я спира под дифузната светлина, лееща се от улична лампа. Не искал нищо от нея, а само да задържи изплъзващата се вечер и да извади с топлината на дъха си аромата на зряла череша от устните й и нотките на горчив бадем от върховете на пръстите й……. Слухът й долавя шумоленето от поставяне на блестяща тиара в косата й. Той я отдалечава от себе си за миг, за да запомни играта на пречупването на светлината през кристалните решетки на снежинките, които са обсипали главата й като стотици сини диаманти…..
Равномерните й стъпки прискърцват и после заглъхват в мекотата на бялата покривка разпростряла се непредвидено…..Рано е за тишина…..