Матея Матевски

Матея Матевски е поет, литературен и театрален критик, есеист, преводач от Република Македония. Роден е през 1929 г. в Цариград (Истанбул). Учил в Гостивар и Тетово, а гимназия и висше образование (Философски факултет) е завършил в Скопие. Бил е главен редактор и директор на македонската телевизия, както и генерален директор на Радио-Телевизия Скопие. Изпълнявал е и функцията на председател на Републиканската комисия за културни връзки с чужбина и член на Председателството на СР Македония. Също така той е бил редактор в книгоиздателство „Кочо Рацин” и в различни литературни списания. Преподавал е История на световната драма и театър във Факултета за театрално изкуство в Скопие. Бил е председател на Дружеството на писателите на Македония, на Македонския ПЕН-център, на Съвета на Стружките вечери на поезията, на Рацинови срещи, на Съвета на фестивала Охридско лято, на Бигорските научни и културни срещи, и на Македонската литературна фондация. Академик. Член е на Македонската академия на науките и изкуствата и почетен председател на Македонския ПЕН-център. Член на Дружеството на писателите на Македония (ДПМ) от 1956 г. Член на Северноамериканската Академия на испанския език в Ню Йорк (САЩ) и член на Европейската академия за наука и изкуство в Залцбург (Австрия). Лауреат е на всички най-престижни награди в Р. Македония, както и на много авторитетни международни награди: „Горанов венец” (Хърватия), „Блез Сандрар” (Швейцария), „Премио Медитеранео” - специална награда в Палермо (Италия), „Фернандо Риело” - световна награда за мистична поезия за книгата „Черна кула” (Мадрид, Испания), „Жупанчичева листина” на Дружеството на писателите на Словения (Любляна, Словения), Балканска награда за поезия „Ергуван” (Истанбул, Турция), „Атлантида” (Лас Палмас, Испания), „Златен ключ на Смедерево” (Сърбия), наградата „Майкъл Мадхусудан” (Калкута, Индия), „Премио Медитеранео” - на Средиземноморската академия в Неапол (Италия), Международна награда „Trieste poesia” за цялостно творчество. Носител е и на френските отличия „Легия на честта” и „Изкуство и литература”. През 2011 г. Матея Матевски стана и лауреат на престижния „Златен венец” на Стружките вечери на поезията. Матевски е превеждан и публикуван на всички континенти. Трийсетина негови поетични книги са публикувани на повече от двадесет езика в света. Той е автор предимно на книги с поезия: „Дъждове” (1956), „Равноденствие” (1963), „Перуника” (1976), „Кръг” (1976), „Липа” (1980), „Раждане на трагедията” (1985), „Отдалечаване” (1990), „Черна кула” (1992), „Отвяване” (1995), „Мъртва вода” (1999), „Вътрешен предел” (2000), „Отвъд забравата” (2003), „Копнеж по цялост” (2005), „Предели покрити с вода” (2006), „Вятърът и градът” (2007) и др. Също така е автор и на четири книги с критика, есета и записки. Превел е повече от четиридесет книги с поезия от испански, френски, италиански, руски, словенски, сръбски и албански език. В България са публикувани две негови книги с избрана поезия: „Черната кула”, в превод на Петър Караангов (Изд. къща „Орфей”, София, 1994) и „Отвъд видимото”, в превод на Роман Кисьов (Изд. „Балкани”, София, 2010).Поезия