Антоний Димов: Оставям котката и раницата
. . .
оставям котката и раницата
бирата бутилките и книгите
все едно не отивам на работа
а на война
все едно не тръгвам
а ме отнася
времето без дъждобран
без дъжд без локви и вода
без да оглеждам нарцистично
себе си
в дъха на важните дела
и в сенките им
по паважа
оставям котката ти
в кухнята
ще се обичаме
ако се върна
жив
ако достигна
понеделничната
следработна вечер
а ако не
жал никого жал никоя жал никои
жал нищо
никога
дебелянов не ми е звучал
така на място