ЛЕТНИ НОЩИ, ВЪРВЕЙКИ
свят тих като черно
и бяло и топъл
като изгладена яка.
Така, искам да се извиня,
че забравих да окача
ризата си, където трябва.
Може да кажеш, че съм научил нещо
в сифона на тази година,
в утайката от кафе, стръкчета
босилек и Чернобил, който изригва
навсякъде от радиото. Този град също
тих през лятото, пълен със сенки, спрени
на гаражни врати. И тази вечер попаднах
на снимка на дървета, отсечени в око,
все стволове и отломки
както твоят гръбнак се нагъваше,
където се разклоняваше. Така че, извинявам се,
че забравих как е любовта, как гъвкави
дървета се извиват, как твърди сърца се чупят,
как вятъра, снега, евакуирания
камък и хаос
Превод от английски: Анджела Родел и Иван Христов