Константин Кучев: Жирафът
ЖИРАФЪТ
Наричат ме жираф,
щели да ме повикат
ако им потрябва
пожарен кран.
Да, висок съм.
Да, не си намирам
подходящи обувки,
Но чак пък – жираф!
Чудя се дали да се обиждам:
Твърдят, че за мен ще има хубава работа.
Но не мога да не забелязвам,
как се подсмихват и си шепнат:
Жираф!
Ти си жираф!
Не си ли забелязал досега?
Същински жираф!
Не си ли забелязал досега?
Настъпвам пешеходци, съвсем не нарочно.
Гневно ми просъскват: Тук не ти е джунглата!
В пазаруването съм непохватен,
След мен всички викат:
Внимавай, жираф!
На рождения си ден поканих слона и зебрата,
дадох си костюма на пребоядисване,
но те не дойдоха.
Писаха ми писмо:
Твърде си високо,
няма смисъл!
Ти си жираф!
Не си ли забелязал досега?
Тревопасен жираф!
Не си ли забелязал досега?
Нямам друг избор, освен да приема
че главата ми просто пробива таван!
Мамо и тате, дали сте очаквали
Когато докторът е извикал:
ЖИРАААААФ ЕЕЕЕЕЕ!