МЪКА
Как да разгадая радостта на пътника?
Радостта е земя, а словото – подземна вода.
Страхувам се да не ме залее неусетно,
като бледа скокотлива тръпка.
Нима изворът знае защо бърза вълната
от гладния зов на замаяната делта,
нима камъкът знае какво замисля рибата
в дълбината, под него притаена?
Нима лозата предчувства съня на гроздовете –
тия пусти вълнения червени?
Нима мога да разказвам как ме мами пътникът
по пътища далечни и неверни?
Превод от македонски: Роман Кисьов