Радован Павловски: Креда и море
КРЕДА И МОРЕ
От времето на кредата
когато е нямало нито креда ни човек
аз имах креда
Във кредата ме е имало мен
за да опиша облака и капката дъжд
със искра от камъка
слънцето да приютя
във белия кръг на небето
във синия кръг на морето
кредата тъгува
за своята невинна бъднина
във танца на молекулите
танцьорката на времената танцува
Кредата описва
белотата на копнежа
портрета на морето в синьо
колкото и да потъваш във потопа
колкото и да летиш със крилата на въздуха
не можеш да измериш далечината
нито със броене на номерата
бройката да изброиш
нито да измериш дълбочината на словото.
Превод от македонски: Роман Кисьов