Из цикъла „Ти, водната щерка“
1
Какво да пратя на една жена,
При която съм оставил само моите очертания?
Тя е покрита с рози,
Падам отвисоко
В дланите на кладата.
2
Какво остави жената в теб?
Изумлението на преходния миг
Или детайлите на тялото.
3
Ти си приказка,
Разказвам я тук,
Из нощната коприна,
Високо в ливадите на сънищата,
Облечена с честите ми вдишвания,
Кръвта ми кипи,
Тъпче отсъствието,
Точно когато в сърцето изсвистява светкавица.
Газелата на душата ме догони,
В предверието на изоставянето,
За да продължа с благословията на твоята сянка
За да помириша с двете си студени ръце
Пожара на тялото.
4
Какво ли да оставя от нощната свада,
Докато ти негодуваш,
Бъди тръпката на огъня
И милосърдието на водата,
Когато от вените
На нощта
Се оттича.
5
Какво ли оставяш
От амбрата на устните?
Ти, жената която
Освети в сънищата
Мъдростта на конете.
Превод: Хайри Хамдан