Махмуд Даруиш
Махмуд Даруиш (1942-2008) е палестински поет и прозаик, роден в несъществуващото вече село Баруа, близо до Акка в Северна Палестина (Западна Галилея), която семейството му напуска през 1948 г., установявайки се в Ливан с първата вълна палестински бежанци. Две години по-късно се връща в Палестина, където завършва средното си образование, след което работи като журналист в Хайфа. На 19 г., през 1960 г., публикува първия си сборник със стихове. Тясно свързан с политическия живот, попада няколкократно в израелските затвори през 1961, 1965 и 1967. През 1970 г. учи година в СССР - в Московския университет. През 1971 г. работи във вестник „Ал-Ахрам” в Кайро (Египет), после се установява в Бейрут, където е центърът на палестинската съпротива, издава сп. „Палестински проблеми”. Принуден да бяга, живее в Кипър, Йордания, Тунис (1982) и Париж (Франция). След като става член на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) през 1973 г., му е забранено да живее в Израел. Дългогодишен председател на Съюза на палестинските писатели. През 1988 г. пише текста на Декларацията за независимост, с която е обявено създаването на независимата държава Палестина. Основател е на авторитетното литературно списание „Кармел”. Един от най-известните и най-четените съвременни арабски поети, Махмуд Даруиш е автор на книгите: „Врабче без крила” (1960); „Листатата на маслината” (1964), „Един влюбен от Палестина” (1966); „Птичките умират в Галилея” (1970); „Обичам ли те, не те ли обичам” (1972); „Венчавки” (1977); „Една роза по-малко” (1986); „Възхвала на високата сянка” (поема, 1982); „Това е песен, това е песен” (1986) и др. Пише публицистика и художествена проза - книгите му „Памет за забравата” (1987) и "В присъствие на отсъствието" са публикувани на български в превод на Мая Ценова през 2000 и 2012 година. През 1994 г. му е присъдена наградата „Палестина - Махмуд Хамшари” за цялостно творчество. Бил е гост на Международната писателска среща в София (1977), а през 1988 г. в поредицата „Поетичен глобус” на издателство „Народна култура” излизат избрани негови стихове в превод на български език под заглавие „Паспорт”. Носител на редица литературни награди: Кавалер на Ордена за изкуство и литература (1993; Франция), „Златен венец” на Стружките вечери на поезията (2007) и др. Признат за национален палестински поет и основоположник на съвременната палестинска култура. Умира на 67 г. в болница в Хюстън, щата Тексас, погребан е в град Рамала в Палестина. През 2009 г. излиза поетичната му книга „След тебе няма след” в превод на Мая Ценова и Азиз Шакир-Таш.
Поезия