срещу “маркрит”
(май ’93)
на Татко
тишината на приключилите думи
(каква бездна от трагизъм!)
“това е положението...” (татко)
(каква бездна от трагизъм!)
“...отчаянията и радостите (твърде редки)”
(каква бездна от трагизъм!)
“които ме спохождат...”
(каква бездна от трагизъм!)
целувката на татко
(каква бездна от трагизъм!)
майка ме посреща на вратата
(каква бездна от трагизъм!)
въздишките на хората около мен
(каква бездна от трагизъм!)
погледите им
(каква бездна от трагизъм!)
постоянното мълчание
постоянното мълчание
постоянното мълчание
постоянното мълчание
думите които могат да не бъдат казани
(каква бездна от трагизъм!)
или казани само за да скрият
че сме мъртви