ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ
(ПО ЯВОРОВ)
„Ти няма да отидеш
в пепиниерата
на 18 юни 1911 година,
няма да отидеш!
Аз ще те чакам там
цял час и ще се върна
убедена, че твоята любов
е като тия гаснещи искри…”
Скъпа Мина,
дори да беше прескочила смъртта,
ти едва ли щеше да намериш любов
по-дълбока, искрена и свята
от Яворовата.
Той те обичаше
не само като любим,
но и като баща, и брат -
нещо, което твоите близки
твърде късно осъзнаха. Всяко твое писмо
беше Блага вест за него,
а всяка ваша среща -
празник за изтерзаната му душа.
Само ако знаеше
колко червени рози,
напоени със сълзи
остави той на гроба ти,
страдайки, задето завинаги
затворени са твоите
две хубави очи.