Петър Петров: Ние, сложносмъртните
НИЕ, СЛОЖНОСМЪРТНИТЕ
Разговорите
подменихме с докладни.
Не с просто, а с въоръжено око
погледнахме на света.
На всичкото отгоре
се и превъоръжихме.
Вперихме очи.
Вторачихме се. Взряхме се.
Събитията очите ни избодоха.
Заживяхме билбордно, барабанно.
Хипнотизирани в хоризонта.
С включени секундомери.
С олющени каросерии.
Свихме се
в луксозните си жилищни бункери.
Опаковахме крясъците.
Разопаковахме тишините.
Не обезщетихме съзнанията.
Но отчуждихме имотите.
С банкоматни биографии.
С източени като банки самоти.
Преправихме се
на сложносмъртни.
Омаловажихме мащабите
на сърцеемкостта си.
Осмелихме страховете.
Изплашихме смелостите.
Смекчихме коравосърдечията.
Приспахме ветровете.
Раздухме джобните.
Разламтяхме се. Разломотихме се.
Захвърлихме мечтите си в моловете -
паметници на безупречното настояще.
Осъмнахме, облепени
в плакатни залези.
Напълно неразпознаваеми.
Родени от ехото
на предсказуемото.
Из "Без упойка"