След мълчание,
преживяване
най-сетне събирам
сила,
смелост,
кураж
да чуя гласа ти.
Изтрила съм номера.
Намирам визитна картичка
и под уличната лампа
заради липсата на луна
успявам да те набера.
Часът е късно,
но никога не е твърде късно
за неща, които си струва да кажеш,
нали?
Най-търсеният номер дава
свободно.
Сутринта идва събуждането
и опитът
да не припадна
и борбата
с това защо те набрах.
Надеждата, че съм объркала
цифрите.
Защото е обяд,
а ти все още не си върнал
обаждането.
Телефонът звъни.
Незапазеният номер
от снощи е.
Не вдигам.
Понякога любов е
да пропусна повикване.