Райън Ван Уинкъл: В очакване на океана
В ОЧАКВАНЕ НА ОКЕАНА
Покривам се с одеала
от прах. Покривам се
с пончо втора ръка,
което Вирджиния Улф би могла да е носила
с нейните джобове обърнати наопаки,
светли езици от плат, ближещи
солено Калифорнийско слънце.
Това може да отнеме доста време
и тя продължава да твърди,
че е била привлечена от мен.
Има таван на времето,
където се скривам, време,
когато ходим по празни плажове
и те не стават никога студени,
влизаме в ярки къщи, които не хвърлят сенки
по розовите ивици. Спираме на брега,
ръцете й са луничави и кафяви
и косата й изсветлява малко.
Хората й казват, добре
изглеждаш. И аз казвам -
Столовете летяха.
Те се целеха в главата ми.
И аз казвам, че бях привлечен към теб
от столовете и тя разбира
и никога не казва, че времето е банално
или мелодраматично. И океанът остава
отпред и отдолу:
неизвестен и живеещ с нас.
Превод от английски: Анджела Родел и Иван Христов