Петър Петров: Със симпатично мастило
СЪС СИМПАТИЧНО МАСТИЛО
искам да напиша
първото си и последно хайку в теб
без да умея хайкуто
без то да ме умее
да се умея искам
да се умея
некарикатурен
да бъда пред теб по арматура
по арматурата на душата си да бъда
по арматури да сме
по арматури
а навън
да ръми
да ръми
да ръми
градушката на тишината
нищо че градушките не ръмят
нека да се изръмят
нека
да те гушкам
да ме гушкаш
да сме сгушени в скута на безкрая
по дрипи биография да сме
раздърпани
раздърпани
освободени дори от свободата
междувременно
да напиша ода за безработицата
без да съм писал и ред ода през живота си
да ти пресипя от себе си
от себе си да ми пресипеш
да пресипнат гласовете ни
да пресипнат
вътрешните да пресипнат
вътрешните
да прегракне тишината ми по теб
да прегракне
да се свива и набъбва сърцето ми
да се свива и набъбва
така както никога
не се е свивало и набъбвало
така както не помни някога
да се е свивало и набъбвало
сърцето ми несръчното
как искам да спре за миг
за да чуе сърцето ти
как искам
да не съм карикатура
на карикатура на карикатурата
как искам
да се издигна в очите ти
в пиков час за световното летене
да прекося пустините в тях
да летя да летя и да пикирам
в най-неприкосновеното ти неприкосновено
в най-неприкосновеното ти неприкосновено
в най-неприкосновеното ти неприкосновено
да препиша този стих на ръка
със симпатично небесно мастило
да го препиша на ръка
да го препиша
там горе
там