ДЪЛГ
Обещах: Трябва да се доизкажа
Да ме доизкажат.
Да кажа:
Играх си с тъгата
Като паяк със сребърен лъч
Изпуснат от опашката
На най-далечна комета.
Да кажат:
Започва да глупее той
Висейки ежедневно
На тънка нишка
Спусната от неговата душа
Вярвайки че ще се
Възнесе.
Да кажа:
Играх с ангелите
Завиждах им за нечуваните песни
На коприната с която ме връзваха
За най-крехките вейки
Поникнали от светлина.
Да кажат:
Има нещо глуповато в този ангел
Който лети сам
Яздейки на своето привидение
И на своята измислена колесница
Без златни колела
Без коне от вятър
Без юзди и стремена.
Обещах:
Трябва да се доизкажа
Да ме доизкажат
И да
Пре-ми-на.
Превод от македонски: Роман Кисьов