Ирен Петрова: Из “Credendo vides”
ТИШИНАТА НА ОТСРЕЩНИЯ БРЯГ
реката продължава да танцува
насред оголения декор
студена в този мъчителен сезон
когато животът едва се задържа по клоните
и само корените пазят
под надгробната плоча от пръст и чакъл
онези късчета живот
които да ознаменуват новото раждане
вятърът свири на чѐло
и всеки миг ще довее смъртта
а непрогледната мъгла
като плащаница обгръща земята
но тя не е Исус за да възкръсне
светът е изоставен като детство
което няма кой да си припомни
и да признае
че по-щастливо време не е имало
в тишината на отсрещния бряг
гарваните траурно запяват в хор за нас –
обречените
да свикваме със самотата и смъртта
и да търсим смисъл в своята преходност
ЯНА*
трудно се говори за умрелите
но все пак нека кажа:
плячкосването на апартамента
откраднатите ръкописи
коланът около врата ти
само потвърждават таланта
който по нареждане отрекоха
ти най-добре от всички знаеш
обичана си щом си кротка
опълчиш ли се – следва наказание
един ден дават всичко за теб
на следващия ограбват и мислите ти
така е след онази дата
всичко неудобно по принуда си отива
тогава мълчиш
и криеш истината в изгнили бюра
мазета и тавани
за да не попадне в държавния архив
откъдето само Бог може да я извади
понякога е нужно само да се измълчиш
за да не те убие истината
а ти я вписа буква по буква
като глупаво дете – да не умира с теб
и някой ден да се разтворят страниците ѝ
за да разкажат за съда народен
знаела си –
да си поет значи да изказваш неудобното
да сочиш с пръст
разкривайки недъзите на обществото
дори и то да не желае да прогледне
* Стихотворението е посветено на убитата
по жесток начин българска поетеса Яна Язова.
СЪНУВАХ СМЪРТТА ТИ
сънувах смъртта ти много преди да починеш
сънувах я многократно
по всякакви възможни начини
но никога не я приех за действителност
може би защото смъртта на тялото не е точно смърт
щом те усещам все още до мен
щом дишаш при всяко мое издишване
и се усмихваш когато съм тъжна
като че ли ми казваш колко незначителна е тъгата ми
от гледна точка на вечността
значи смъртта е измамена
и сънят ми си остава само подсъзнателен страх
че някой ден мога и да те загубя
но аз не вярвам в загубата защото тя е плод на мисълта
а в нея ще присъстваш винаги
тази нощ отново сънувах смъртта ти но не се уплаших –
този който е обичан не умира никога
