Лидия Кирилова: посвещение
посвещение
на тебе само
искам да ти посветя остатъка
затова че беше там
когато разпилявах мислите си
безхаберно харчех чувствата си
в пространството от скука
затова че ме лекуваше
когато боледувах от грешките си
само с поглед само с длан
с присъствие само
затова че ми даде собственото си настояще
сътвори ме превърна ме в смисъл
накара ме да се случа
убеди ме да не бягам от сега
от после от вчера от утре
да обличам думите както умея
да вярвам да бъда да ставам да искам да мога
само на тебе
сега те нося във вътрешния ляв джоб под кожата
в кутийка
за да те пилея по света
под клепачите те съхранявам
да останеш с мене
до следващото начало