ИЗПРАЩАНЕ
Постояхме прави в коридора.
Олюляхме се в сумрака, придържан от стените.
Докато чакахме такси,
помислихме за себе си:
вечерята премина, вечерта остави диря.
Предъвкахме неволите, преглъщахме.
Простихме се с несвършилия разговор.
Целунахме децата и съпругите.
Докато търсехме палтата и обувките,
преминаха стада от спомени. Нормално –
петък вечер е
не е съвсем далече
времето, когато
вървяхме по живота – бяхме чифт обувки
свободни и завързани
и стигнахме отново
тук, в коридора.
Eдва се обух. Едва се изправих,
и свят ми се зави.
С нещата прекаляваме понякога.
Кръвта ни протестира, казва
истината с леки отклонения.
Погледнахме се – да забравим нещо тъжно,
нещо важно да си кажем: Нали за малко сме
сами мъже,
сами без грижите. Нали за дълго сме мъже,
големи хора.
Друг път ще говорим.
Таксито чака долу.