Силвия Чолева: От небето до земята
в които войната отминава бавно
стоят дупките от куршуми в Сараево
в музея на третия геноцид през двайсети век
липсват посетители
хората пият сладко кафе на чаршията
слушат севдалинки
и като мен излизат от къщи
с телефон в джоба
вместо с пистолет
животът има различни задачи от смъртта
Истанбул
историята надделява тук
не хората
макар неизброими да са
по улиците най-вече по големите
тълпите изчезващи внезапно
в пустите странични
с порутени зловещи сгради
особено когато преминавам
с разсеян поглед на турист
и от вавилонското излишество
на пластове Европи Азии епохи вери
успяват да ме изтръгнат
четири неща:
какво се вижда от прозореца
отгоре почти под купола
на Айя София
мраморният фон на залива
когато правим снимки
по крайбрежната алея
въртенето дервишко
поли глави и шапки
транс на публиката
в салона на гара Серкиджи
величеството на звука
от паднала монета във водата
на щерните от римско време
която хвърлих
като последен посетител за деня
и още нещо за града на Константин
на победените на победителите
и на Орхан Памук
на гостите случайни като мен
без потекло
възможността
незнаен съдържател на хотел
от евтините в Лалели на Стамбул
спонтанно да ми посвети
стихотворение с начало
султанке моя
някои хора влизат с взлом
изтърбушват гардеробите
изсипват на пода
дрехи бельо документи
нотариални и актове за раждане
стари снимки писма
неплатени сметки за парно
гаранционни карти
тършуват
взимат каквото им трябва
и бягат
след тях се налага с усилие
да затвориш вратата
да събираш отломки
повечето неща
губят предишното си значение
други откриваш отново
къде беше защо закъсня
сега можеш само
да констатираш щетите
има такива градове
В новата поетична книга на Силвия Чолева с метаморфозното заглавие "От небето до земята" се изправя една зряла и самоосъзната личност с умението да спазва деликатна дистанция между своя и лирическия Аз. Една поезия, потопена в езика, с вкус към детайла, с нелекия път на тревожното съществуване и личностното отстояване и с вяра в човешкото самопостигане.
ето човека
Не, не мога да ти кажа нищо сигурно за през зимата,
как да преминеш подсвирквайки през тези дни
Крум Ацев
ранно утро в мъглата
мъжът изгребва
пепел от камината
слага дърва
разгаря огъня
пита
какво му е на човека
въпрос към огъня
огънят е
изтощен от повтаряне
човекът е
прегърбен над огъня
в празната стая
няма отговор
огън гори
мъгла се стеле
да сме благодарни на зимата
На Даниела Олег Ляхова
за изгладените ръбове
охладената страст
замразените чувства
да сме благодарни на болката
за топлата тъмна стая
оградена с възглавници
завита с юргани
опакована
да не проникне никой
да не погледне в дълбокото
какво ще намери
любов моя какво
Респектиран съм от зрелостта на книгата. Измежду всички нас Силвия е най-близкият ученик по поезия на Иван Теофилов. В този смисъл за мен заглавието на тази книга е „факт, че сетивата вдъхновяват“. Поезията на Силвия - също. Ани Илков
Иван Теофилов
