ГОСПОДАРИ ВЕЧЕ НЯМА
Под месеца чист отваря ми се
погледът към висинето и внезапно
се обърквам: или нещо има на очите ми,
или те света обратно виждат.
Обезспокоен усещам:
светът вече господари няма.
Сразяваща е празнотата в багрите
и изненадващ страх във мойте думи
ми нашепва: вярно, господари вече няма.
И като се вгледам в слънцето и хората,
които ме пресрещат или задминават,
а не разбират малките неща, знам: господари вече нямаме.
Взирам се напред и надалеч, в историята – смут
и празнота във знанието и легендите:
всичко живо рухва, понеже няма господари.
Не знае вече никой какво добро и зло е,
нравите ни се разпадат, смърт плаши хората
и шепнат тихо, че не знаят кой е господарят.
Деца растат набързо и любят се
като диви и отровни зверове, понеже
вече нямат господари. Засвирва нежно флейта,
но останалите пиянски я прекъсват,
защото вече не познаваха страха
от господаря. Девойчето отдясно ме
поглежда, а другото отляво идва
и отведнаж тълпа разюздании се сбира,
като че няма ни правила, нито забрани.
Над нас вилнее вятър и сякаш той обръща
света наопаки, сърни се стрелкат през наш”те
сенки и рибите прескачат през оградите,
сякаш господари нямаме.
Превод от словенски: Ганчо Савов