солун
„на микис теодоракис”
загубих те през пролетен ден
накъдето и да погледна постоянно кървене
‘картинитe’ казваш, ‘трябва да се свалят от стената
една по една
и трябва да се посадят в сърцата ни, за да пораснат’
ядем в полунощ в солун,
единственият ресторант в малък град
кола отминава
с три сенки отвътре,
по-тъмни от нощта.
‘в прага, имаше обесени хора’ казваш,
‘слаби хора, на бесилки, през четиридесет и шеста’
постоянно ми повтаряш това
докато нощта расте
многосричково в косата ти.
ръцете ти са като река
жадна за морето си през лятото
‘този жасмин’ казваш, ‘обичам
като дъщеря’
‘така ръцете ми са снежно бели
така нощ след нощ
плача под беседки.’
‘всеки ден си прилича’ казваш
но е и различен
всеки дъх се отваря към друга врата
всяка врата абсолютно към любовта.
Превод от английски Цветанка Еленкова