огледало
на тая съща пейка седяхме
оня път преди стопа за морето
на нея седя
гледам гълъбите
градските плъхове
те не ме виждат
фокусират само храна
кълват я отмерват секунди
щипя се да се уверя
не е сън не беше сън
стопът беше твърде бърз
времето сега се протаква
и цигарите го отмерват
една след друга до кутия
не помагат да не помня
твърде много отрицания има в тия редове
дали някой ден ще изглеждам
като беззъбата стара дама
дето пуши
и живее
на отсрещната пейка