Андра Ротару: Кожата
КОЖАТА
понеже мога да дишам само в една кожа
и тя се покрива. кожа, която ръцете нагласят
по протежението на тялото. жива обвивка, с нервни окончания и пори.
и минава през чужди тела, и вече не диша, и се смее подигравателно.
тези дни са многобройни. тези дни се смееш ти, тя се смее, ние не се приближаваме.
при всяко отдалечаване от теб се образува една още по-жива кожа,
с нервни окончания и пори
изпълва тялото ми с толкова кожи. наричам го пиршеството на кожата
а тя замаяна имитира, както досега
възможностите на дишането.
има дни, в които прилича на куп
вехтории. с ничия кожа. с кожа, готова да се самоизяде
с удоволствие. и колкото е по-подигравателна,
толкова по-малко
мога да дишам.
Превод от румънски: Лора Ненковска