КАРАМЕЛА
Твърда е захарта ми, изгоряла е, животът ми – все по-лош.
Забравях, че и двете бяха от една и съща хартия,
забравях, вярно е, но взех, че се влюбих
и обичах така, както обичах живота:
момичето с дъх на канела, Кармен, ай, Кармела…
То обожаваше ментовия ликьор,
аз го виждах като пара на топло кафе,
явно и то ме виждаше като нещо друго,
защото потъна в любовни мъки
а сега разлюбва и се втурна към раздели!
Сякаш любовта е подранила
и преди нас е отворила дюкяна си в този свят.
Разбрах го докато опознавах дрогерии и аромати,
за сол и пипер на любовта си приех горчивите думи.
Капризите на любовта срещах и в старите галантерии.
„Пасажът с огледалата“, „Бонмарше“, „Златното копче“…
Хиляда и един капризи, без никаква хармония…
Попаднах на дюкян с каменен зид и ключ на вратата,
не мога да го отворя нито със сладки думи,
ни със спокойния си стих.
Научих накрая – дюкян за карамела бил.
Твърда е изгорялата ми захар сега, животът – все по-мъчен!
Аз без друго съм зависим от тебе.
Раздялата е по-лоша от самата любов.
Ах, карамела, захар моя, любовта е сладка…
Ала хората?
Превод Кадрие ДЖЕСУР