КАРАМЕЛА

Твърда е захарта ми, изгоряла е, животът ми – все по-лош.

Забравях, че и двете бяха от една и съща хартия,

забравях, вярно е, но взех, че се влюбих

и обичах така, както обичах живота:

момичето с дъх на канела, Кармен, ай, Кармела…

То обожаваше ментовия ликьор,

аз го виждах като пара на топло кафе,

явно и то ме виждаше като нещо друго,

защото потъна в любовни мъки

а сега разлюбва и се втурна към раздели!

Сякаш любовта е подранила

и преди нас е отворила дюкяна си в този свят.

Разбрах го докато опознавах дрогерии и аромати,

за сол и пипер на любовта си приех горчивите думи.

Капризите на любовта срещах и в старите галантерии.

„Пасажът с огледалата“, „Бонмарше“, „Златното копче“…

Хиляда и един капризи, без никаква хармония…

Попаднах на дюкян с каменен зид и ключ на вратата,

не мога да го отворя нито със сладки думи,

ни със спокойния си стих.

Научих накрая – дюкян за карамела бил.

Твърда е изгорялата ми захар сега, животът – все по-мъчен!

Аз без друго съм зависим от тебе.

Раздялата е по-лоша от самата любов.

Ах, карамела, захар моя, любовта е сладка…

Ала хората?

Превод Кадрие ДЖЕСУР